markdown форматирано съдържание за блог
Трябва да бъда честен с вас – когато за първи път прочетох за това изследване, трябваше да го препрочета два пъти. Защото всичко, което някога съм чувал за сърдечни пристъпи, включва тази мрачна реалност: след като сърдечният мускул умре, той е изгубен завинаги. Белезнава тъкан го замества и пациентите остават със отслабено сърце за цял живот.
Оказва се? Това може да не е цялата история.
Сърцето се бори обратно
Изследователи от Университета в Сидни направиха fascиниращо откритие: след сърдечен пристъп човешкото сърце всъщност се опитва да се регенерира. То произвежда нови мускулни клетки. Това е първият път, в който учените доказват, че това се случва в живи човешки сърца, а не само при мишки.
Д-р Робърт Хюм, един от водещите изследователи, го формулира така: „До сега смятахме, че тъй като сърдечните клетки умират след сърдечен пристъп, тези участъци от сърцето са необратимо увредени.“
Но ето какво е важно – и това ми харесва в науката – изследователите откриха, че телата ни са по-умни, отколкото им приписвахме. Сърцето не просто седи и приема съдбата си. То активно се опитва да се излекува.
Защо това е толкова важно
Нека ви дам числата, защото те са потресаващи. Сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смърт в световен мащаб. Само в Австралия те са отговорни за почти една четвърт от всички смъртни случаи. Един сърдечен пристъп може да унищожи до една трета от клетките в човешкото сърце.
И ето истинският проблем: макар лечението да се подобри значително при спасяването на хора по време на първоначалния пристъп, оцеляването не означава, че опасността е отминала. Много пациенти впоследствие развиват сърдечна недостатъчност – сърцето просто не може вече да помпи ефективно.
Единственото лечение в момента? Пресаждане на сърце. Но в Австралия се извършват само около 115 такива операции годишно, докато 144 000 души живеят със сърдечна недостатъчност. Това е пропаст, по-голяма от Големия каньон.
Най-вълнуващата част от това изследване
Добре, ето къде става наистина интересно. Изследователите разработиха световно първи подход: те събраха сърдечна тъкан от живи пациенти по време на байпас операция. Да, от хора, които бяха наистина живи и на които тъканта се премахваше като част от лечението.
Това им даде нещо изключително ценно – жива човешка сърдечна тъкан за изследване в лабораторията. Това е пробив, защото за първи път учените могат да видят точно какво се случва в реални човешки сърца, а не само в модели с мишки.
Професор Шон Лал, старши изследовател в проучването, обясни целта: „В крайна сметка, целта е да използваме това откритие, за да създадем нови сърдечни клетки, които могат да обърнат сърдечната недостатъчност.“
Какво следва?
Ето честния отговор: още не можем да празнуваме. Естествената регенерация на сърцето се случва, но не е достатъчно силна, за да отмени щетите от голям пристъп. Това е като да имаш малък ремонтен екип, който идва да преустрои къща след торнадо – не съвсем достатъчно работници за задачата.
Но се