Тайната за чая зад твоята комбуча
Част съм от хората, дето си мислеха, че за комбучата няма значение какъв чай ползваш. Като да избираш нормално или без кофеин — дребна подробност, нали? Малко разлика във вкуса, ама нищо съществено.
Оказа се, че греша.
Учени от Wrocław University of Environmental and Life Sciences и Wroclaw Medical University публикуваха проучване в списанието Food Chemistry, което ме смая. Искали са да отговорят на един привидно прост въпрос: има ли значение какъв чай използваш за комбучата?
Отговорът: да, и то много.
Какво всъщност се случва в тази бутилка?
За тези от вас, дето още не са се запознали с магията на комбучата — накратко. Вземаш подсладен чай, добавяш SCOBY (Symbiotic Culture of Bacteria and Yeast — всъщност прилича на гъба), и оставяш природата да си свърши работата.
При ферментацията SCOBY-то работи. Първо дрождите превръщат захарите в алкохол и въглероден диоксид. После бактериите взимат щафетата и превръщат тези съединения в органични киселини — предимно оцетна и глюконова киселина. Именно те дават на комбучата онзи кисел, леко оцетен вкус.
Но тук става интересно. Учените откриха, че чаят не е пасивен участник — той активно определя какво ще се случи.
„Типът чай действа като матрица, която определя хода на ферментацията и крайния състав на комбучата," обяснява доц. Хелена Морейра, един от авторите на изследването.
Големият чаен експеримент
Екипът бил доста обстоен. Направили комбуча с пет различни чая:
- Черен чай (класическият)
- Зелен чай
- Бял чай
- Улонг
- Пуер
Всичко останало било еднакво — еднаква температура, еднакво време на ферментация, еднаква SCOBY култура. Само чаят бил различен.
Резултатите? Комбучи с радикално различни химични профили.
Аз лично очаквах може би някакви фини вариации. Ама не — изследователите установили, че стотици съединения се променят по време на ферментация, като моделът на тези промени зависи силно от използвания чай. Някои съединения, присъстващи в пресния чай, просто изчезват, заменени от нови субстанции, създадени от микроорганизмите в SCOBY-то.
Забелязали са и нещо много приятно: ферментацията създава повече цветни и плодови ароматни съединения, включително линалол и 2-фенилетанол. Същите субстанции, които дават на розите и определени етерични масла техните красиви аромати. Така че всъщност комбучата става по-сложна и интересна по време на ферментацията.
Тук става наистина вълнуващо
Трябва да спомена — това е лабораторно изследване. Не говорим за доказани ползи за хората. Ама резултатите за антиоксидантната активност бяха наистина неочаквани.
Комбучите от зелен чай и улонг показали най-силна антиоксидантна активност и най-голяма способност да неутрализират свободни радикали. Free radicals-ите, ако ти трябва бързо опресняване, са онези реактивни молекули, дето могат да увредят клетки и да допринесат за стареене.
Изследователите били категорични, че са нужни още клинични проучвания, преди да се твърди, че комбучата лекува нещо. Ама предварителните резултати са определено интригуващи — особено за нас, дето винаги се интересуваме каквото и да пием дали не прави нещо хубаво за тялото ни.
Какво означава това за феновете на комбучата
Не съм тук да ти казвам какво да пиеш. Ама ето моето мнение: ако си се придържал към една комбуча, защото си мислел, че е същото като всяка друга — това проучване подсказва, че може би пропускаш нещо.
Типът чай влияе не само на вкуса и аромата, ами потенциално и на биологичната активност на крайния продукт. Това е доста съществено, когато се замислиш колко комбуча хората пият в наши дни.
Разбира се, вкусът също има значение. Някои хора наистина предпочитат по-твърдия, леко стягащ характер на комбуча от черен чай. И искрено? Това си е напълно валидно. Хубавото е, че сега имаш още повече причина да експериментираш и да намериш какво работи за теб.
По-голямата картина
Това, което ме впечатлява най-много в това изследване: то е част от по-голямото научно движение, изучаващо ферментирали храни. Учените са все по-заинтересовани как ферментацията може да подобри достъпността на биоактивни съединения, да създаде нови метаболити и потенциално да повлияе на чревната ни микробиота.
„Ферментиралите храни са в момента в центъра на научен интерес, защото комбинират традиционни технологии с модерен подход към здравето и храненето," отбелязва проф. Морейра.
Има нещо красиво в това, нали? Хората ферментират храни от хиляди години — много преди да разполагаме с електронни микроскопи и масови спектрометри, за да разберем точно какво се случва на молекулярно ниво. Сега науката наваксва това, което предците ни са разбрали чрез опити и грешки.
Какво да правиш с тази информация?
Искрено? Наслаждавай се на пътя си с комбучата. Може би пробвай нещо различно. Опитай комбуча от зелен чай, ако си се придържал към черен. Или се впусни в територията на улонга, ако се чувстваш авантюристично настроен.
А ако правиш комбуча у дома (защото да, това е нещо, което хората правят), помисли да експериментираш с различни чайове. Може да те изненада колко много базовият чай влияе на крайния продукт.
Само не си мисли, че си открил чудотворното лекарство — изследователите бяха много ясни, че са нужни още проучвания. Ама не е ли прекрасно, че все още има толкова много за откриване в напитките (и храните), за които мислехме, че вече знаем всичко?
Понякога най-обикновените неща се оказват безкрайно интересни. И очевидно твоята следваща бутилка комбуча може да е доста по-интересна научно, отколкото си си представял.
Източник: ScienceDaily