Учените пекат бисквитки от пластмаса — и това е по-вълнуващо, отколкото звучи

Знам, че заглавието звучи като сцена от лош научнофантастичен филм. Но всъщност се случва в истинска лаборатория точно в момента.

Учени създават бисквитки. От пластмаса.

Не пластмасови на вкус или пластмасови на форма — става дума за това, че градивните елементи на тези бисквитки идват от пластмасови бутилки и селскостопански отпадъци. И след като разбрах как работи цялата система, мога да кажа със сигурност: има за какво да се вълнуваме.

Две възможности вместо един проблем

Най-много ме впечатли изследването от Южния университет на Илинойс в Карбондейл. Учените погледнаха две глобални кризи — замърсяването с пластмаса и продоволствената несигурност — и си казаха: "Защо да не решим и двата проблема едновременно?"

Обичам това мислене.

Екипът, ръководен от доц. Лахиру Джаякоди, започна с финансиране от НАСА. Агенцията искаше да разработи начини за производство на храна по време на дълги мисии, когато не можеш просто да поръчаш пица от Земята. Астронавтите на многогодишно пътуване до Марс ще трябва да се оправят с това, което имат под ръка.

Пластмасата представлява дълги вериги от въглеродни молекули. Храната също. Въпросът стана: можем ли да разградим едното и да го превърнем в другото?

Микроскопичната хранителна фабрика

Тук става наистина интересно. Изследователите не правят сложни химически реакции. Използват микроорганизми — конкретно инженерно модифицирани дрожди — за да свършат работата.

"Микробите са много умни," казва Джаякоди. "Затова използваме техните способности, за да решим проблемите, които сами създадохме."

Лично аз намирам това едновременно за обнадеждаващо и малко смирение. Да, замърсихме планетата с пластмаса. Но сме достатъчно умни, за да накараме микроскопични организми да ни помогнат да поправим щетите.

Процесът работи така: първо, пластмасата (онази бутилка, която хвърляш в кошчето за рециклиране) и селскостопанските отпадъци (стебла от царевица, листа и подобни) преминават през нещо наречено "оксидативна хидротермална деградация". Името е сложно, но същността е проста — този метод разбива упоритите материали на по-малки молекули, с които микробите могат да се справят.

След това тези молекули се дават на специално програмирани дрожди. Дрождите правят това, което правят най-добре — превръщат суровините в протеини, мазнини, витамини и ароматни съединения.

Бисквитката се усъвършенства

Крайният продукт се казва µBites (произнася се "майкробайтс", защото учените обичат префикси). Представи си богати на протеин бисквитки, направени с 3D принтер.

Изследователите могат да програмират различни щамове дрожди да произвеждат различни съставки. Един щам създава ванилов аромат от растителен материал. Друг взима молекули от пластмаса и ги превръща в бета-каротин, който тялото ни превръща във витамин А.

Засега част от съставките като нишесте, фибри и подсладители все още идват от външни източници. Но екипът работи по това микробите да произвеждат и тях. Представи си бъдеще, в което почти всичко в храната ти идва от тези малки биологични фабрики.

Бихте ли ги опитали?

Ето най-важният въпрос: какъв е вкусът на тези бисквитки от пластмаса?

Честният отговор: засега никой не знае. Изследователите чакат одобрение от институцията, преди да направят официални тестове за вкус. Засега участниците са оценявали само миризмата.

Но ето какво ме изненада: повечето хора казаха, че биха опитали µBites, ако се намираха в ситуация на хранителна криза. Което е съвсем логично, нали? Когато си достатъчно гладен, не си особено придирчив към произхода на вечерята си.

Екипът обаче се стреми да направи бисквитките привлекателни дори когато има други хранителни опции. Защото за да се наложи тази технология, хората трябва наистина да искат да ядат тези продукти — не просто да я приемат като последна възможност.

Защо това има значение

Знам, че идеята да ядеш нещо направено от пластмаса предизвиква отвращение. Това е напълно разбираемо. Но нека погледнем по-широко.

Тази технология може да бъде революционна за помощи при бедствия, военни операции или общности, борещи се едновременно с управление на отпадъци и недостиг на храна. Говорим за превръщане на отпадъци — цялата тази пластмаса в депонищата и океаните — в полезни ресурси.

Приложенията в космоса са очевидни. Ако хората някога предприемат мисии до Марс или отвъд, астронавтите ще се нуждаят от устойчиви източници на храна, без да разчитат на постоянни доставки от Земята.

"Използваме микроби, за да направим бисквитката по-привлекателна и удобна за консуматор," казва Сандхя Джаясекара, докторант, която е инженерствала много от използваните щамове дрожди.

Изследователите се надяват тези бисквитки да бъдат готови за публична консумация в рамките на няколко години. Искрено съм любопитен какво ще стане, когато първият човек захапе и ни каже дали вкусът е като на обикновена бисквитка или нещо съвсем различно.

Междувременно ще следя тази тема с голям интерес. Понякога решенията на най-големите ни проблеми идват от най-неочакваните места — дори от същите пластмасови бутилки, които изхвърляме всеки ден.

А ти какво мислиш? Бихте ли опитали такава бисквитка, ако с това помагате за намаляване на пластмасовите отпадъци?