Ето нещо, което ме шокира...

Не знам за вас, но години наред съм слушала, че това, което ядем, влияе на сърцето ни, на енергията ни, дори на кожата ни. Ами мозъкът ни? Способността ни да помним къде сме оставили ключовете?

Оказва се — да. И честно казано, това проучване ме смая малко.

Учени от Houston Methodist са открили доста притеснителна връзка между телесните мазнини и болестта на Алцхаймер. Оказва се, че затлъстяването може да причинява много повече щети, отколкото изобщо сме си представяли — и механизът наистина е доста плашещ, когато се замислиш.

Мазнините, които си говорят с мозъка ни

Ето как стои въпросът: когато носиш излишни килограми, определени мастни молекули, наречени фосфатидилethаноламини (ще ги наричам просто ПЕ за по-лесно), започват да се натрупват в телесните ти тъкани.

Тези малки молекули обаче не си стоят мирно. Качват се на миниатюрни частици, които пътуват през кръвта ни и успяват да стигнат до мозъка.

А там нещата стават неприятни. Тези молекули пречат на комуникацията между мозъчните клетки, отслабват имунните защити на мозъка и — най-тревожното — подтискат натрупването на амилоидни протеини. Ако сте чели нещо за Алцхаймер, сигурно знаете, че именно това натрупване на амилоид е един от характерните белези на болестта.

Ръководителят на изследването д-р Стивъл Уонг каза: „Затлъстяването променя начина, по който сигналите пътуват до мозъка."

Това е изречение, за което никога не съм си представяла, че ще го видя в научен труд. И честно — не ми дава мира.

Но има и надежда

Преди да се паникьосате за излишните килограми, нека ви кажа хубавата новина: учените установиха, че когато възстановят по-здравословния баланс на тези липиди, нещата започват да се подобряват.

Мозъчната функция се подобрява. Когнитивните способности — учене, памет, решаване на проблеми — показват измеримо подобрение в техните модели.

Това означава, че един ден лекарите може да могат да се насочат към тези мастни молекули или пътищата, по които стигат до мозъка. Вместо просто да лекуват симптомите на Алцхаймер или метаболитните проблеми поотделно, може да имаме начин да прекъснем връзката между тях.

Защо това е важно повече от всякога

Ето и фактите: според CDC повече от 6,5 милиона американци в момента живеят с болестта на Алцхаймер. До 2060 г. се очаква това число да се удвои — до почти 14 милиона души.

Това не е просто статистика. Това са потенциално нашите родители, нашите партньори, ние самите.

Изследователският екип бърза да уточни, че са нужни още проучвания, преди някакво лечение, насочено към ПЕ, да може да се тества при хора. Но това проучване отваря наистина нов път — да гледаме на риска от Алцхаймер, свързан със затлъстяването, не като на неизбежна метаболитна последица, а като на процес, в който можем да се намесим.

Моето мнение

Винаги съм вярвала, че грижата за тялото е едно от най-любящите неща, които можем да направим за себе си. Но когато прочетох това изследване, ме порази колко буквално вярно става това.

Разбираме, че изборите, които правим за храната, движението, здравето си — те не са само за това да ни стават дрехите или да имаме повече енергия. Става дума за защитата на самата същност на това, което сме — нашите спомени, мисли, връзки с хората, които обичаме.

Разбира се, това проучване не означава, че ако носиш излишни килограми, си обречен на Алцхаймер. Връзката е сложна и много фактори играят роля. Но това е още една причина да приемем метаболитното си здраве насериозно — не от срам, а от искрена грижа за бъдещото си аз.

Оказва се, че мозъкът слуша останалата част от тялото ни. Може би е време и ние да започнем да го слушаме.