Учените направиха бисквити от пластмаса и аз още не мога да го осъзная
Седни си, защото това, което ще ти кажа, звучи като сюжет за научнофантастичен филм.
Изследователи са успели да превърнат пластмасови отпадъци в истински, ядивни, богати на протеини бисквити. Не експеримент в мазето на някой ексцентричен професор. Това е сериозно проучване, за което дори НАСА хвърлят око — защото един ден такива храни може да сложат край на проблема с прехраната на астронавти, пътуващи към Марс.
Знам какво си мислиш сега: "Какво? Пластмасени бисквити?"
Да. Точно така.
Кравското мляко, което обяснява всичко
Д-р Лахиру Джаякоди от Университета в Карбондейл, Южна Илинойс, има една аналогия, която просто не ми излиза от главата.
Представи си чаша мляко. Кравата е яла трева, но ти не ядеш трева, нали? Животното е преработило тревата по напълно естествен начин и крайният резултат е съвсем различен продукт — мляко.
Същото се случва и тук с пластмасата и дрождите.
Пластмасата не присъства в крайната бисквита. Тя преминава през толкова много биохимични трансформации, че когато започнеш да ядеш, получаваш само чистите полезни неща — протеини, мазнини, витамини. Пластмасата е просто изходната суровина, която дава началото на целия процес.
Как се прави една пластмасена бисквита?
Ето къде става наистина фантастично.
Първо — изборът на пластмаса. Екипът работи конкретно с PET — материала, от който са направени бутилките за вода и опаковките за храна. Избрали са го нарочно, защото е по-безопасен от други пластмаси, които може да съдържат токсини или онези страховити "вечни химикали" (PFAS).
След това идва етапът на разграждане. Пластмасата се излага на екстремно високи температури — около 260°C — и натиск, какъвто би имало на дълбочина повече от километър под водата. Така се разпада до богати на въглерод органични съединения.
Настъпва ред на генетично модифицираните дрожди. Изследователите ги "хранват" с тази разградена пластмасова смес заедно със селскостопански отпадъци като царевични стъбла. Дрождите се захващат здраво, метаболизират всичко и го превръщат в по-прости молекули: липиди, киселини, протеини, витамини.
Крайният продукт? Според учените — "не достатъчно апетитен за консумация". Затова проявили креативност.
Добавили подсладители, фибри, нишесте, ванилия и бета-каротен за цвят. После отпечатали всичко 3D в малка кръгла бисквита с гръцката буква μ (мю) в средата — символизираща "микрохранка".
Яко, нали? Мъничка бисквита, направена от боклук.
Защо трябва да те интересува (освен факта, че е странно)?
Тук нещата стават сериозни.
Космическите мисии не могат да носят цялата храна, от която астронавтите се нуждаят. Всеки изстрелян килограм струва луд пари. Затова вместо да возят храна за мисия до Марс с продължителност години, бъдещите астронавти може просто да вземат фабриката със себе си. Пластмасовите отпадъци от мисията да се превръщат в суровина.
Но нещото, което ме вълнува още повече — това не е само за космоса. Помисли за зони след природни бедствия, където обичайните хранителни вериги са разрушени. За отдалечени изследователски станции в Антарктика. За подводници на дълги мисии. Навсякъде, където е трудно да се намери прясно ядене, тази технология теоретично може да спаси човешки живот.
Всеки годни произвеждаме около 400 милиона тона пластмасови отпадъци. А какво, ако дори малка част от тях можеше да се превърне в храна?
Моята искрена реакция
Докато четях за това проучване, преминах през пет различни емоции:
- Неверие (пластмасени бисквити?)
- Любопитство (как изобщо работи това?)
- Лек отвращение (пластмаса, сериозно?)
- Надежда (това всъщност може да помогне на хора)
- Възторг (бъдещето е толкова странно и невероятно)
Истината е, че сме още далеч от тези бисквити да влязат в каквото и да е меню. Екипът чака одобрение от FDA за вкусови тестове с хора. Нужни са още много проверки за безопасност. И преминаването от лабораторен експеримент до истинска мисия готова хранителна продукция — това е огромна крачка.
Но все пак. Все пак.
Говорим за фундаментално преосмисляне на отпадъците като ресурс. За затваряне на цикли в хранителните системи. За тихото, упорито човешко желание да станем многопланетен вид — една странна малка бисквитка по една.
Не знам как ти, но аз искрено се надявам пластмасените бисквити да успеят.
Източник: Popular Mechanics