Учени разработиха експериментално лекарство на име CS18, което насочва една от най-важните защитни системи на рака – нещо като команден център, който помага на туморите да се съпротивляват на терапията. Първите тестове показват, че то може да накара съществуващите противоракови лекарства да работят отново. Дори при тумори, които вече са се смятали за нелечими.

Представи си, че откриеш, че нещо, за което си мислил, че е едно живо същество, изведнъж се оказват четири напълно различни вида. Звучи невероятно, нали? Е, точно това се случи с пингвините генто. И историята как учените разкриха този случай е едно от най-готините неща, които съм чел тази година.

NASA успешно активира камерата на космическия телескоп „Нанси Грейс Роман" - цели 300 мегапиксела. И честно казано, това нещо ще промени из основи начина, по който гледаме към Вселената. Учените в момента тестват инфрачервените детектори и сложната оптика, докато телескопът пътува към крайната си позиция на около милион километра от Земята.

Преди малко повече от век австрийският биолог Паул Камерър сложи край на живота си. Обвиниха го, че е фалшифицирал експерименти с една странна жаба. Но какво, ако научната общност просто е искала да го унищожи заради това, че дръзна да оспори Дарвин? Това е история за амбиция, предателство и една от най-неудобните CONTROVERSIES в науката.

Изследователи в Индия създадоха нов вид бетон, който е по-здрав от обикновения и дори изтегля въглероден диоксид от въздуха. Като добавиха специални материали като зеолит и бамбуков въглен, те разработиха нещо, което може да промени из основи строителната индустрия и опазването на околната среда.

Докато аматьорът астроном Жоел Лапуен търсеше по сателитните карти място за лагер в отдалечения Квебек, попадна на нещо кръгло, което не му даваше покой. Тази невинна случайна наблюдение щеше да отведе учените до едно от най-големите нови открития на планетата — и да докаже, че понякога най-важните открития идват от хора, които не се плашат да попитат: „Това какво пък е това?

Учените вече са идентифицирали над хиляда генетични варианта, които оказват влияние върху личността ни. И честно казано, тези открития наистина ме смаяха. Резултатите подсказват, че това, което сме, може би е записано в гените ни много по-силно, отколкото изобщо сме си представяли.

Но преди да започнеш да обвиняваш родителите си за всичките си лоши навици, има една голяма уговорка — нещата далеч не са толкова прости.

Изследователи от Станфорд току-що обявиха откритие, което напълно променя представите ни за мозъка. Целият живот си ходиш с него, а изведнъж се оказва, че може би носим в себе си две отделни нервни системи, които са се слели преди стотици милиони години. Едната се грижи за нещата, за които не ти се налага да мислиш — дишане, да речем. А другата е това, което ни прави хора — да пишеш поезия или да спориш за пица.

Учени откриха, че един протеин в малка област на мозъка влияе върху стареенето на цялото тяло — от паметта и мисленето до костната плътност и дебелината на кожата. В поредица от интересни експерименти учените възстановиха този протеин при по-възрастни мишки и обърнаха редица признаци на стареене. Това отвори врати, за които дори не подозирахме в науката за дълголетието.

В пробив, който звучи като научна фантастика, учени най-накрая отговориха на един от най-горещите въпроси на палеонтологията: колко топла беше всъщност една тиранозавърска рептилия? Отговорът може да ви изненада — той е почти идентичен с нашата телесна температура.

Когато Анак Кракатау реши да се събуди, цялата околност го усеща. Този малък, но яростен вулкан край Индонезия току-що показа 24-часово експлозивно шоу, което вдигна пепел до небето, спря полети и остави милиони хора да дишат доста мръсен въздух. Ето какво се случи — и защо този малък вулкан заслужава далеч по-голямо уважение.

Учени създадоха изкуствен интелект, който може да проектира вируси от нулата. И честно казано, последиците са едновременно умопомрачително вълнуващи и леко притеснителни. Нека да ви обясня какво се случва, защо има значение и какво можем да направим по въпроса.

Представи си, че можем да вземем цялата тази пластмаса, която замърсява депата и океаните, и да я превърнем в гориво за колите ни. Учени от Националната лаборатория Оук Ридж са разработили удивително прост метод за това — и той работи при температури, по-ниски от тези на обикновената ти фурна. Ето защо това откритие е толкова вълнуващо.

Нова теория, която ще ти завърти главата, предлага времето да има три измерения вместо едно. И това може би обяснява най-странните мистерии на квантовата механика. Уловката? Всичко това важи само ако си представим вселена, в която частиците се движат по-бързо от светлината.

Учените току-що доказаха нещо невероятно. Едно от най-странните явления в квантовата физика — прочутото „призрачно действие от разстояние" на Айнщайн — не само не се ограничава до чисти лабораторни опити с единични фотони. То силае в хаоса на най-мощния частичен ускорител в света, сред частици толкова тежки и краткоживеещи, че изчезват за миг.

Това откритие променя представите ни за квантовия свят.

Учени създадоха устройство, тънько колкото игла. То може едновременно да записва мозъчни сигнали, да доставя лекарства и да стимулира нервни клетки. Направено е от меки и гъвкави материали. Така може би най-после се решава един голям проблем на обикновените мозъчни импланти — те дразнят мозъка.

Deep-sea organisms have always fascinated scientists. These creatures thrive in conditions where most life would simply give up. But a recent discovery takes this to a whole new level.

Researchers found an enzyme inside a volcanic deep-sea archaea that doesn't just survive temperatures above boiling — it actually needs that extreme heat to work. This isn't just a neat biological quirk. Scientists think it could be the key to understanding one of life's most fundamental chemical reactions.

Учени току-що потвърдиха съществуването на най-младата планета, откривана някога — на по-малко от 1 милион години. По космически стандарти това е съвсем бебе. Малкият свят все още се носи из прашния диск, от който се е родил. Това ни дава безпрецедентна възможност да надникнем в процеса на формиране на планетите.

През 2022 г. Хунга Тонга изригна. Учените очакваха обичайния хаос. Но се случи нещо неочаквано — вулканичната пепел всъщност унищожаваше част от собствения си метан. Това странно откритие може да ни помогне в борбата с климатичните промени.

Представи си, че можеш да забележиш една-единствена капка боя в олимпийски басейн — и освен това да различиш две капки, които изглеждат почти еднакви. Именно това са постигнали изследователи от Университета в Торонто с новата си нанотехнология, и наистина е впечатляващо.