Ново изследване от Университета в Нюкасъл показва, че много хора в северна Великобритания не могат да разчитат единствено на лятното слъце, за да си набавят достатъчно витамин D. Определени групи пък са изложени на особен риск от недостиг.

През 1857 г. Джеймс Бюкенан пристигна във Вашингтон за инаугурацията си в ужасно състояние — и се оказа, че хотелът, в който отседнал, си бил чиста смъртна заплаха. Десетки хора се разболяха мистериозно, някои дори починаха, а никой не можеше да разбере каква е причината. А отговорът? Ужасяващо натрупване на човешки отпадъци и мъртви плъхове под сградата. Да, съвсем сериозно.

Учените току-що монтираха изключително чувствителен рентгенов детектор в немска изследователска лаборатория. Устройството е толкова мощно, че може да анализира материали, които досега бяха твърде слаби, за да бъдат изследвани.

Технологията разчита на 248 свръхпроводящи сензора, които работят при температури по-ниски от тези в открития космос. И това наистина отваря врати към изследвания, които просто не бяха възможни до момента.

В дълбините на Южна Африка, в уникалния регион Кейп, се случва нещо странно с леопардите. Те се раждат наполовина по-малки от обичайното. Учените току-що разбраха защо — и отговорът ни връща 20 000 години назад, към ледникова епоха, която промени всичко.

Учените откриха скрит начин тялото ни да се освобождава от мъртви клетки. Но ето къде става интересно: вирусите може би са го хакнали. Използват го, за да разпространяват инфекции, без имунната ни система да разбере. Като да намериш задна врата в защитата си, дето се е крила на показ.

Учените дълго са смятали, че пчелната млечица е тайната съставка за създаването на пчелна кралица. Но нови изследвания разкриват, че истината е много по-сложна — и откровено казано, доста трогателна. Оказва се, че пчелите си имат тяхна версия на кралски щаб, кралска детска стая и изобщо всичко по реда.

Добре де, да си призная: винаги съм си мислил, че ставането на пчелна кралица е просто въпрос на храна. Някое късметлийско ларва се храни с луксозни неща (пчелна млечица — звучи луксозно, нали?) и屯 — коронясана. Просто като две и две.

Е, бях ПАГРЕШНО. И явно не само аз.

Екип изследователи току-що публикува в Nature резултати, които напълно обръщат представите ни за пчелната аристокрация. Старата версия беше простичка: дай на една ларва пчелна млечица и тя се превръща в кралица. Приключихме.

Но както се оказва, пчелното общество крие много повече зад кулисите.

Не какво ядеш, а къде растеш

Ето какво е наистина интересно: кралиците и работничките произлизат от почти идентични яйца. Еднаква ДНК, еднаква начална точка. Това, което се случва след това, е от значение — и се оказва, че за направата на кралица има цяла инфраструктура, а не само специална диета.

Изследователите открили, че бъдещите кралици се отглеждат в специално проектирани камери за отглеждане, наречени маточници. (Обожавам, че учените ги наричат „кралски ясли" — напълно подкрепям това мило наименование.) Но тези неща не са просто защитни контейнери. Те са внимателно конструирани среди, които играят огромна роля в развитието на кралицата.

Помислете си така: може да имате най-доброто хранене на света, но ако растете в слабо изолирана стая с непостоянна температура, вероятно няма да се развивате добре. Тези маточници са като луксозен пентхаус сред пчелните ясли.

Науката зад кралските ясли

Изследователите използвали доста готина технология, за да стигнат до тези заключения — термографско изображение, наблюдение на поведението и химичен анализ. Това, което открили, било завладяващо.

Маточниците са направени от восък, който е напълно различен от обикновения пчелна пита восък. По-малко плътен, по-еластичен и много по-добър в задържането на топлина и влага. По същество е проектиран за развитието на кралицата.

За да докажат колко важно е това, учените направили хитър експеримент: отглеждали ларви на кралици в килийки от кралски восък или от обикновен работнически восък, но с абсолютно еднаква храна. Резултатите били поразителни. Ларвите в работнически восък по-често умирали, а оцелелите ставали по-дребни кралици. Една и съща храна, напълно различни резултати. Не е ли това невероятно?

Самата среда върши нещо — не само храненето.

Запознайте се с строителките на маточници

Това е любимата ми част от цялото проучване. Изследователите открили, че съществува специфична група от работнически пчели, отговорни за изграждането и поддържането на тези кралски ясли. Кръстили са ги... чакайте... „строителки на маточници". Честно, обожавам, че има такава длъжност. Това са предимно по-млади работнически пчели, които докато се грижат за развиващите се кралици, поддържат по-висока телесна температура и претърпяват реални физиологични промени. Телата им буквално се пренастройват за задачата.

Те не просто хранят ларвите — по същество изпълняват ролята на специализирани строители и бавачки едновременно.

И ето една наистина готина подробност: тези пчели не използват който и да е восък под ръка. Изследователите добавили минимални количества графит към обикновена пчелна пита и наблюдавали как тъмният материал постепенно се появил в маточниците. Работничките активно събирали, обработвали и обогатявали материали от други части на кошера специално за кралските камери. Те знаят какво е нужно на кралицата.

Защо изобщо ни интересува?

Добре де, какво от това, че пчелите имат хубав недвижим имот за бебетата си? Ето защо това изследване има значение: разбирането как медоносните пчели отглеждат кралици може да е от решаващо значение за усилията за опазване на пчелите. Разпадът на пчелните семейства опустошава пчелните популации по света, а кралиците са сърцето на всяка колония. Ако разберем точно какво им трябва за правилно развитие, може би ще можем да помагаме по-ефективно на изстрадващите пчелни семейства.

Плюс това, че е просто наистина невероятно да разберем колко сложно всъщност е пчелното общество. Ние сме склонни да мислим за насекомите като за прости същества, движещи се по инстинкт, но това изследване показва ниво на координация и специализация, което не отстъпва на която и да е сложна организация.

Както каза изследователят Борис Баер, може да си го представите като Букингемски дворец. Цял щаб, специализирани роли и внимателно проектирани среди — всичко работи заедно, за да отгледа кралска особа.

По-голямата картина

Това, което намирам за най-забележително в това проучване, е какво ни казва за начина, по който разбираме природата. Толкова често търсим единичния отговор, магическото решение — пчелна млечица! приключихме! — когато всъщност животът (и развитието) се оформят от взаимосвързани системи, работещи заедно.

Същото може да важи за толкова много други неща, които смятаме, че разбираме. Вероятно има цели поддържащи системи, които все още не сме забелязали, работещи зад кулисите по начини, които не сме си и представяли.

Засега просто ще се радвам на факта, че някъде в кошер има посветен екип от млади работнически пчели, които поддържат кралските ясли перфектно отоплени, изградени от специално проектирани материали и с грижовно внимание. Природата е невероятна, хора. Понякога най-простичко звучащите неща се оказват с най-красива сложност отдолу.

Учени откриха доказателства, че нашите древни предци умишлено са носели огъня в пещери в Южна Африка преди близо два милиона години. Това отмества границите на всичко, което знаехме за човешкото овладяване на огъня — с цели стотици хиляди години назад. И честно казано? Начинът, по който стигнаха до това откритие, е почти толкова впечатляващ, колкото и самото то.

Двама философи току-що пуснаха теория, която ме кара да се усъмня във всичко, което мислех, че знам за живота, интелекта и какво значи да си „буден". Те твърдят, че съзнанието не е уникално само за мозъци като нашия — то може да бъде навсякъде, скрито в неща, дори не бихме разпознали.

Знаеш онова чувство, когато гледаш нощното небе и изведнъж се чувстваш едновременно невероятно малък и странно свързан с всичко? Аз го изпитвам доста често напоследък, откакто се натъкнах на тази интересна статия на двама философи, които задават наистина обезпокояващи въпроси за това какво са умовете всъщност. Нека ти я разкажа накратко.

През 1514 г. един тип на име Коперник погледна звездите, направи куп изчисления (защото явно това са правели хората през 1500-те вместо да гледат Netflix) и стигна до извод, който разби на пух и прах всичко, в което хората вярваха: Земята не е специална. Не сме в центъра на нищо. Нашата малка синя топчица просто се върти около някоя случайна звезда в безкраен космически океан.

Сега това беше доста скандално по онова време. Църквата не беше особено въодушевена. Но ето което ме впечатлява — Коперник отвори врата, през която още се лутаме почти 500 години по-късно.

Двама философи — Ерик Швицгебел от UC Riverside и Джеръми Побер (сега в Лисабонски университет) — наскоро публикуваха статия, която задава продължение на голямото откритие на Коперник. И честно? Мозъкът ми не го побира.

Тяхната аргументация върви така: Ако Земята е просто още една планета и знаем, че животът се е развил тук, защо съзнанието да е по-различно? Защо нашият конкретен вид мозък да има значение? Те наричат тази идея „гъвкавост на субстрата" и е искрено една от най-интересните концепции, с които съм се сблъсквал наскоро.

Ето я работата. Всичко физическо се нуждае от някакъв „субстрат", за да съществува — материална основа. На Земята съзнанието си се намира в нашите въглеродни мозъци. Неурони, синапси, цялата тази работа. Но какво, ако конкретният материал няма значение?

Помисли за една чаша. Чашата държи течност, нали? Можеш да направиш чаша от керамика, стъкло, метал, пластмаса, дори от издълбана тиква. „Чашовостта" не зависи от материала — зависи от функцията.

Сега приложи това към съзнанието. Какво, ако да си „съзнателен" е по-скоро като да си чаша — може да се появи във всякакви субстрати, не само в меките сиви материи?

Тук нещата стават наистина странни. Философите твърдят, че въз основа на огромния брой планети там вън (а говорим за трилиони и трилиони), сигурно има хиляди — може би милиони — съзнателни същества, които изглеждат абсолютно различно от нас. Може да нямат мозъци изобщо. Може да нямат нищо, което да прилича на това, което ние наричаме нервна система.

Може би съзнанието е просто... нещо, което се случва, когато материята стане достатъчно сложна и организирана по правилния начин. А „материя" може да бъде каквото и да е.

Не знам за теб, но моят мозък (тук има игра на думи) се върти в кръг, като мисля за това. Има ли там вън същества, направени от нещо, което бихме сметнали за „неживо", които всъщност изпитват нещо? Може ли една планета да е съзнателна? Може ли самият космос да има моменти на осъзнатост?

Тези въпроси звучат като от философски час след прекалено много еспресо, но Швицгебел и Побер наистина се борят с тях.

Сега пълна честност — аз съм далеч извън дълбочината си тук. Тези философи охотно си признават, че дори не са на едно мнение какво Е съзнанието. Трябва ли ти самосъзнание? Способност да сънуваш? Да решаваш проблеми? Да страдаш? Да изпитваш радост? Не можем дори учените на Земята да се разберат за дефиниция, така че да се опитваме да я универсализираме в космоса е, ами, известен скок.

Но ето което ме впечатлява в тяхната статия. Те използват нещо, наречено „принцип на коперниканската посредственост" — идеята, че не сме специални, не сме привилегировани, просто сме... един от много примери. Ако съзнанието може да се появи от един субстрат (нашия), защо да е ограничено само до него?

Това мислене не доказва нищо. Не е наука в традиционния смисъл — не можем точно да отлетим до далечна галактика и да проверим дали има силициев калмар, който си блъска главата с екзистенциални мисли. Но е една fascинираща мисловна експеримента, която ме кара да се чудя.

Какво би означавало за нас, ако открием съзнание другаде? Ще ни направи ли това по-малко самотни или по-свързани? Ще промени ли начина, по който се отнасяме с другите същества на нашата планета, знаейки, че осъзнатостта може да се крие на изненадващи места?

Вече гледам звездите различно. Вместо просто тъмнина, поръсена с далечни слонца, виждам... възможности. Едно космическо игрище, където умовете могат да се появят в най-странните конфигурации.

Може би съзнанието не е рядкото чудо, за което си мислехме. Може би е просто нещо, което вселената прави, когато нещата станат достатъчно интересни.

Това е или най- обнадеждаващата, или най-страшната мисъл, която съм имал през цялата седмица. Искрено не мога да реша.

Как мислиш ти? Хвърли коментар — ще ми е интересно да чуя твоето мнение по темата. И ако искаш да се гмурнеш по-дълбоко в тази заешка дупка сам, статията е линкната долу. Честно предупреждение: е гъста, но напълно си струва.

Източник: https://www.popularmechanics.com/science/a71626590/consciousness-may-exist-in-radically-different-forms

През 1983 г. едно от най-уважаваните списания в света плати близо 4 милиона долара за това, което смятаха за личните дневници на Хитлер. Имаше само един малък проблем — те бяха напълно фалшиви. Цялата работа звучи като комедия от грешки, но хората отидоха в затвора и кариерите бяха съсипани.

Офертите по време на Prime Day са различни – понякога са страхотни, понякога не толкова. Но тази конкретна оферта за Samsung OLED TV наистина привлече вниманието ми. Ако от известно време чакате подходящия момент да обновите хола си, продължете да четете.

Представи си, че летя през гъста мъгла над Манхатън. Объркан си. Горивото ти е на приkritие. И изведнъж осъзнаваш — направо ще се блъснеш в една от най-известните сгради в света. Точно това се случи на млад пилот от армията една лятна сутрин през 1945-а. Невероятна история за оцеляване, чист късмет и малко инженерна магия. История, която се крие на видно място вече близо осем десетилетия.

Prime Day е тук, и ако от известно време си харесваш качествен мултифункционален инструмент, но не си искал да даваш пълната цена — днес най-накрая може да ти е редът. Leatherman — марката, която на практика измисли съвременния джобен инструмент — прави сериозни намаления, и имам няколко мисли за това какво си заслужава вниманието ти.

Prime Day направи мечтата ти за ресторантска натрошена лед у дома много по-постижима. Не знам за теб, но аз съм малко обсебен от това меко, дъвкащо се лед от места като Sonic и Chick-fil-A от години, и сега можеш да си вземеш наистина добри машини за натрошен лед с до 37% отстъпка. Нека ти кажа защо това може да е най-добрата сделка, която ще видиш това лято.

Prime Day е тук и аз вече съм си хванал окото на доста яки безлопаткови и кула фенове. Обещават да те държат на хладно — без шума, прахта и грозотата на обикновените вентилатори.

Ако все още се чудиш дали да си смениш гейминг слушалките — сега е моментът. SteelSeries Arctis Nova Pro — слушалки, по които нашият екип се кълне вече години наред — току-що паднаха до най-ниската си цена досега. И честно казано, може би няма да ги видиш толкова евтини скоро.

Генераторът за резервно захранване на Jackery току-що удари най-ниската си цена досега — с близо 50% понижение по време на Prime Day. Ако някога си оставал на тъмно по време на буря или спиране на тока, това може да е инвестицията, която променя всичко за дома ти.

Prime Day поднесе страхотна оферта за преносими електростанции. Ако сте си мечтали да имате ток навсякъде — сега е идеалният момент да си вземете една. Jackery Explorer 1000 v2 в момента е на половина от цената, и като човек, който следи тези цени от години, мога да ви кажа — тук наистина си струва да обърнете внимание.

Prime Day е тук и ще бъда директен с теб — тази Shark прахосмукачка на почти 50% намаление може би е най-удовлетворяващата покупка, която ще направиш тази година. Най-накрая е време да обърнеш внимание на прашните ъгли у дома.

Помните ли онзи страхотен TCL телевизор, дето не слизаше от всички ни "топ" класации, ама цената беше солена? Ами вече има страхотна оферта за него покрай Prime Day и ми се струва, че точно сега е моментът да подмените телевизора в хола.

Prime Day става доста опасен за портфейлите ни. Yeti — онази марка, за която всички си копнеем (или пък не чак толкова тайно) когато трябва да ни държи напитките студени и храната пряса по време на приключения — дава отстъпки до 30%. Ако отдавна си хвърлял око на онази премиум хладилна чанта, днес може да е твоят ден.