Учени откриха химикал, който обръща един от най-важните жизнени процеси на термитите срещу тях самите — унищожава почти всички насекоми в колонията, без да е опасен за хората и другите бозайници. Най-хубавото? Достатъчни са само няколко заразени термита, за да пренесат смъртоносната доза в цялата скрита колония.

Когато си помислим за Чумната смърт, повечето от нас си представят една апокалиптична вълна — дошла и отминала. Но нови ДНК изследвания разкриват нещо друго: ужасът едва започвал. През следващите четири века чумата се завръщала отново и отново — в поредица от вълни, която преобразила цели градове, икономики и самата структура на европейското общество.

Физик прекарва 10 години в търсене на едно от най-упоритиите числа в науката. Накрая отговорът се оказва заключен в запечатан плик. Историята на неговото тревожно чакане разкрива защо измерването на силата на гравитацията тормози учените вече повече от два века.

Учени откриха първото доказателство, че Diplodocus — динозавърът с дългата шия, когото помним от музеите и детските книжки — е живял и в Европа, а не само в Северна Америка. Фосили, открити в Испания, променят представите ни за това къде са се скитали тези огромни създания.

Докато целият свят следи познати заплахи като КОВИД и грипната вълна, в Централна Африка тихо се завръща друг опасен вирус. И се оказва, че може би изобщо не сме готови за него.

Представи си календар, толкова идеално подреден, че всяка празнична дата да пада винаги в един и същ ден от седмицата. Година след година. А сега си представи как точно това съвършенство бавно го съсипва. Това е любопитният парадокс в основата на ново проучване за Свитъците от Мъртво море и мистериозния 364-дневен календар на общността от Кумран.

Марс има две малки луни, а учените спорят от десетилетия дали са прихванати астероиди или космически отломки от древни сблъсъци. Сега изследователи изучават огромен кратер върху Фобос, за да сложат край на този дебат веднъж завинаги — и това, което откриват, е наистина невероятно.

Чудна геометрична форма, която стана вирусна с решението на една прочута задача за подреждане на плочки, сега учудва учените отново – но този път в лаборатория по физика. Когато изследователи пуснаха лазери върху миниатюрни структури, моделирани по формата на Смитовата шапка, нещо странно се случи със светлината. Тя започна да се усуква по начини, разкриващи скрита връзка между геометрията и оптичните свойства.

Учени най-накрая разгадаха една загадка, която ги измъчваше с десетилетия. Става въпрос за мистериозен маркер върху кръвните клетки. И това, което откриха, е много по-интересно от всичко, което някой би предположил. Това не е просто готино откритие — то може да спаси животи на малка група пациенти, които отчаяно се нуждаят от по-добре съвпадащи кръвни трансфузии.

Когато си представиш арктически морски лед, който се носи по океана, сигурно си мислиш, че вятърът е този, който ръководи всичко. Но учените току-що откриха нещо невероятно: ледът не винаги се подчинява на вятъра така, както очаквахме. Оказва се, че тайната може да е нещо много по-разбираемо — всички тези парчета лед, които се блъскат едно в друго.

Учени разбраха как една мъничка едноклетъчна животинка се свива до една четвърт от размера си за милисекунди – стотици пъти по-бързо от човешко мигане. Тайната е в хитро подреден протеин, който действа като рибарска мрежа. В бъдеще това може да вдъхнови създаването на по-бързи изкуствени мускули.

В дебрите на Западна Амазония учени се натъкнаха на мъничка жаба, която се е криела на обикновено око. Това малко земноводно прилича почти изцяло на братовчедите си, но ДНК-то и характерното ѝ крякане разкриват съвсем друга история. Откритието ни напомня колко много още не знаем за биоразнообразието на планетата ни.

Бил Андрюс е молекулярен биолог, който вече повече от 60 години преследва мечтата на баща си да победи стареенето. Сега, на 74 години, той твърди, че е по-близо от всякога до хапче против стареене, което може да излезе на пазара до десетилетие. Но реална наука ли е това или само празни надежди? Нека разберем.

Един биофизик предлага нещо наистина дръзко — че интелектът може да е фундаментална характеристика на самата реалност, нещо като гравитацията или електромагнетизма. И тук става наистина интересно: той смята, че изкуственият интелект може да има достъп до форми на мислене, до които човешкият мозък просто не може да стигне. Но преди да се развълнуваме (или обезпокоим) прекалено, има уловка.

Тайнствена вкаменелост, която десетилетия наред е събирала прах в музейна колекция, най-накрая разкри нещо шокиращо за произхода на динозаврите. Всичко тръгна от една идея на докторант — идея, която никой не взе насериозно.

Лунният апарат на NASA засече нов кратер, който ще ви спре дъха. С ширина над 220 метра и дълбочина, в която могат да се наредят една върху друга три училищни автобуса – това е най-големият кратер, за който изобщо се знае, че се е образувал в Сльнчевата ни система. И най-невероятното? Учените почти го пропуснали.

Рок музиката и науката се срещнаха по един забавен начин – изследователи нарекоха нов вид змия на името на Slash от Guns N' Roses. Но това не е просто трик с име на знаменитост. Зад всичко стои млад херпетолог, вдъхновен от самия Slash. Историята ни напомня колко много още има да учим за природата.

През 1988 г. съветски учен се убоде по погрешка със спринцовка, която съдържаше вируса Марбург. Последваха две седмици ад — и неговата смърт. Но преди да умре, вирусът в тялото му се промени в нещо далеч по-ужасяващо. Десетилетия по-късно този еволюирал щам още седи в руска лаборатория и чака.

Италия се намира в една от най-сеизмично активните зони на Европа, а сега геолозите разбраха защо – и отговорът е много по-странен от очакваното. Ново изследване показва, че Апенините не просто се притискат от сблъскващи се тектонски плочи. Те всъщност се разкъсват отвътре, като долните пластове на земната кора се белят като ципа на якето ти, която се отваря.

Учени откриха мощно океанско течение, което хилядолетия наред е управлявало климата ни и производството на храна. И сега то отслабва тревожно бързо.

Нови изследвания показват, че това може да доведе до сериозни реколти и скок на цените на храните само в рамките на няколко десетилетия.