Ново проучване показва, че в битката срещу излишните килограми и загубата на мускули в напреднала възраст, не всички тренировки действат еднакво. Учените установиха, че един конкретен метод се отличава значително от останалите — и може би ще се изненадате какъв е той.

Ново проучване на UCLA показва, че хлорпирифос – един от най-използваните селскостопански пестициди – може да повиши риска от болестта на Паркинсон с над 2,5 пъти. Учените са установили точно как този химикал уврежда мозъка, а резултатите са едновременно интересни и тревожни.

Нови изследвания показват, че мозъкът ни продължава да работи върху доста сложни задачи дори когато сме напълно в безсъзнание под упойка. Учени от Бейлор колежа по медицина откриха, че хипокампусът – центърът на паметта в мозъка – продължава да обработва езика, да учи нови модели и дори да предсказва какво следва в една история. Тези резултати обръщат всичко, което знаехме за съзнанието, с главата надолу.

Учени установиха, че микроскопични почвени бактерии могат да помогнат на посевите да оцелеят в силно засолени площи. Това откритие може да се окаже точно това, от което селското стопанство се нуждае в условията на глобално затопляне.

Учени откриха, че имунните клетки в мозъка, обикновено полезни за организма, могат да се напълнят с мазнини и да влошат множествената склероза. Това изненадващо откритие може да промени начина, по който прогнозираме и лекуваме болестта.

Американците харчат над 1 милиард долара годишно за добавки с рибено масло, убедени че предпазват мозъка си от Алцхаймер. Но ново голямо проучване от USC сочи, че всички тези хапчета може въобще да не помагат на мозъчното здраве — дори и омега-3 мастните киселини успешно да са стигнали до мозъка.

Преди двеста години отплава кораб с една от най-прочутите млади жени на Америка. Съдът така и не стигна до пристанището. Теодосия Бър Алстън — блестяща, очарователна, дъщеря на прочутия вицепрезидент — изчезна безследно. Загадката ѝ и до днес занимава историците.

Археолози от Аламо откриха две напълно запазени гюллета — едно мексиканско и едно тексашко — които са лежали в земята още от 1836 г. Находките бяха направени на няколко месеца една от друга, и учените едва сдържат вълнението си.

Италианската компания Newcleo създаде ядрен реактор, който не се нуждае от ядрено гориво. Той използва олово като охладител и електрически нагреватели. Според учените това може да се превърне в един от най-безопасните енергийни експерименти досега. Ето защо са толкова развълнувани от това странно и невероятно изобретение.

Учени откриха нов вид гъба с роговидни структури, която буквално дебне и унищожава прословутата „гъба зомби мравка" — и нека си признаем, това е най-готиното нещо, което ще прочетете тази седмица. Сякаш природата е решила, че паразитите също заслужават свой собствен кошмар.

Когато за първи път чух за Арди - скелет на 4.4 милиона години, открит в Етиопия - не можах да спра да мисля какво всъщност представлява тя. Тя не е просто някакви стари кости в музей - тя е като машина на времето, която ни показва точно как нашите предци са направили първите си несигурни стъпки към това да станем това, което сме. И честно казано, историята й е много по-сложна (и много по-интересна) отколкото очаквах.

Археолозите откриха останки от древна дървена конструкция, която е с близо 500 години по-стара от Стоунхендж. И тя показва нещо невероятно – нашите прадеди са били истински гении в четенето на звездите.

След години борба с неудобните форми за лед и свикването с разтопения лед от фризера, най-накрая реших да пробвам машина за лед - и мога да ви кажа, напълно си заслужаваше! Този малък уред вече има постоянно място на моя плот.

След като тествах Husqvarna MZ 48 Special Edition, мога да кажа с чиста съвест — това не е поредната косачка. Това е истинска машина, която случайно подстригва и тревата. Ако си уморен от евтини косачки, които се чупят на всяко нищо — това може би е точно нещото, от което се нуждае дворът ти.

Учените се борят с един от най-загадъчните въпроси във физиката: защо времето се движи само напред? Нови теории предполагат, че гравитацията може би създава нашето усещане за посоката на времето — а някои изследователи дори твърдят, че всъщност може да тече в обратна посока.

Замислял ли си се колко странно е времето? Наистина да се замислиш. Ние се движим през времето сякаш то е най-очевидното нещо във Вселената. Вчера става днес, днес става утре. Но ето къде става странно: основните закони на физиката всъщност не се интересуват от коя посока тече времето. Уравненията, които описват как атомите се удрят, как планетите обикалят около звезди, как всичко във Вселената работи — те изглеждат напълно еднакво, независимо дали ги пуснеш напред или назад. Махало, люлеещо се наляво, изглежда същото като такова надясно, ако обърнеш записа. Оказва се, че физиката е напълно безразлична към посоката на времето.

Така че откъде идва познатата ни „стрела на времето"? Защо помним миналото, но не и бъдещето? Това обърква учените повече от век и честно? Все още сме далеч от задоволителен отговор. Но наскоро някои физици предложиха идеи толкова диви, че звучат като научна фантастика.

Проблемът с ентропията (и защо тормози учените)

Дълго време най-доброто обяснение защо времето тече напред включваше нещо, наречено ентропия. Мисли за ентропията като за безпорядък. Вторият закон на термодинамиката ни казва, че в затворени системи нещата винаги преминават от ред към безпорядък. Подредена стая се разхвърля. Кockчета се топят. Яйца се разбиват, но не се събират обратно. Това съвпада перфектно с ежедневния ни опит и изглеждаше като хубаво обяснение за стрелата на времето. Времето тече напред, защото ентропията винаги се увеличава — ето защо никога не виждаме счупени вази да се подреждат отново.

Но ето къде става неприятно. Ако ентропията трябва да се увеличава, за да създаде стрелата на времето, тогава Вселената трябва да е започнала в изключително подредено състояние. Невъзможно подредено състояние. И това се усеща като мамят, нали? Сякаш слагаме специално условие само за да направим сметките да излязат. Плюс това, най-добрата ни теория за началото на Вселената — Големият взрив — не крещи точно „изключително подредено". Ранната Вселена беше хаотична и енергична, не чиста и подредена. Така че физиците продължиха да търсят по-добър отговор.

Гравитацията може би е скритият компонент на времето

Тук се появява Джулиан Барбър, физик, който задава неудобни въпроси за времето от десетилетия. През 2014 г. той предложи нещо завладяващо: ами ако гравитацията сама по себе си създава стрелата на времето?

Това не е гравитацията, която познаваш от общата теория на относителността на Айнщайн — идеята, че материята изкривява пространство-времето. Барбър пое различен път, използвайки нещо, наречено Shape Dynamics. Вместо да се фокусира върху това къде са обектите в пространството и времето, Shape Dynamics разглежда как обектите се отнасят един към друг.

Когато Барбър пусна симулации с куп частици, взаимодействащи чрез гравитация — без други сили, без сложни частици, само най-простият възможен сценарий — нещо интересно се случи. Стрела на времето се появи естествено. Частиците започнаха в относително подредено състояние, станаха по-хаотични и през този процес се появи ясна посока на времето. Не беше наложена отвън. Тя възникна органично от самите гравитационни динамики. Не е ли това забележително?

Не налагаме потока на времето на Вселената. Потокът може би е нещо, което Вселената създава чрез собствените си вътрешни механизми.

Но чакай — времето може би тече назад

Ето къде нещата стават наистина странни. Някои физици не просто питат откъде идва стрелата на времето. Те поставят под въпрос дали времето изобщо се движи напред. И някои смели теоретици са предложили нещо, което звучи напълно лудо: ами ако времето тече назад?

Сега, преди да решиш, че са загубили разсъдъка си, чуй ме. От определени математически гледни точки, уравненията на физиката работят еднакво добре в двете посоки. Няма фундаментална причина, вградена в самите закони, която да принуждава времето да върви в една посока, а не в друга. Стрелата на времето може би не е написана в основите на Вселената. Може би е възникващо свойство, нещо, което се появява при определени мащаби или в определени условия, много като температурата, която възниква от движението на безброй атоми.

Някои изследователи дори са спекулирали с Вселени, където времето тече в противоположната посока — където „бъдеще" и „минало" са разменени спрямо нашия опит. В такава Вселена причинността все още би работила, просто в обратен ред. Идеята е обезпокояваща, защото никога не бихме могли да разберем разликата отвътре.

Защо да те е грижа?

Знам какво си мислиш: „Това е Fascinating, но какво всъщност означава за моя вторник следобед?" Честно? Вероятно не много. Но ето защо тези идеи си струва да бъдат обмислени:

Първо, въпросите за времето са въпроси за самата реалност. Ако времето не е фундаментално — ако възниква от нещо по-дълбоко — тогава цялото ни разбиране за съществуването може да се нуждае от сериозен преглед. Това е видът научна революция, която променя всичко.

Второ, има нещо дълбоко смирено в признаването, че не разбираме нещо толкова основно като потока на времето. Ние начертахме космическото микровълново фоново излъчване, открихме гравитационни вълни, снимахме черни дупки. И все пак, природата на времето остава упорито мистериозна.

И накрая, просто обичам, че brilliant хора прекарват живота си в обмисляне на въпроси, за които повечето от нас никога не се замислят. Защо времето се движи напред? Защо остаряваме, вместо да подмладяваме? Защо миналото е фиксирано, а бъдещето — отворено? Тези неща не са просто абстрактни интелектуални упражнения. Те са въпроси за това какво означава да си съзнателно същество, което се движи през Вселена, която все още се опитваме да разберем.

Какво значи всичко това

Ние живеем в епоха, в която разбирането ни за времето се предизвиква фундаментално. Дали гравитацията създава стрелата на времето, дали времето тече назад в други измерения, или дали времето е нещо, за което дори не сме помислили правилно — отговорите ще преформатират физиката и философията еднакво.

Аз лично съм развълнуван да видя накъде ще ни отведат тези идеи. Междувременно ще продължа да оценявам всяка секунда, която тече напред.

Някога ставало ли ти е неудобно, когато приятел има нужда от зарядно и ти трябва да решиш дали да му дадеш единствената си батерия? Nimble пусна нов продукт, който решава този проблем по най удовлетворяващия начин.

Има една ситуация, в която сигурно си бил. Телефонът ти е на 3%. Този на приятеля ти — на 2%. Един от вас има външна батерия и сега и двамата се надвесили над нея като лешояди, чакайки да се натрупа малко ток, за да се почувстват спокойни. Или пък си дал цялата си батерия на някого и си прекарал следобеда, зяпайки в тъмния екран и чудейки се дали изобщо ще я видиш отново.

Това звучи като дребен проблем, но се случва на всички ни. И честно казано? Едно от тези ежедневни дразнения, дето просто ги приемаме като норма.

Е, най-накрая някой направи нещо по въпроса. Nimble пуснаха 10 000 mAh батерия, наречена Sharepower, която... чакай да видиш... се разделя точно по средата на две отделни батерии от по 5 000 mAh. Да, прочете правилно. В един момент е малка тухличка, която влиза в джоба ти, а в следващия — две независими батерии, дето могат да заредят две устройства (или двама души) съвсем сами по себе си.

Как работи?

Магията е в магнитите. Две силни магнити държат двете половини заедно. Когато искаш да ги разделиш — просто дърпаш. Разделянето е чисто и приятно — не чак толкова щракащо като затварянето на Nintendo Switch 2, но достатъчно, за да те накара да се усмихнеш.

Всяка половина работи самостоятелно. Едната страна има вграден къс USB-C кабел (от тези, дето се изваждат отдолу), а другата — USB-C конектор, дето се вдига, за да легне батерията плътно до телефона. И двете страни имат и втори USB-C порт, ако предпочиташ да включиш обикновен кабел.

Ето я и странната част обаче: не са точно еднакви близнаци. Страната с вградения кабел се зарежда през самия кабел, докато другата се нуждае от USB-C порта си. Аз лично предпочитам страната с кабела — нещо в тази гъвкавост ми харесва повече.

Полезно ли е всъщност?

За точния човек? Абсолютно. Ако често даваш батерията си на децата, половинката, приятелите или на когото и да е, дето не спира да те моли за зарядно — тук нещата се променят. Вместо да предаваш живота си в чужди ръце и да се надяваш на най-доброто, просто я разделяш и даваш половинката. И двамата получавате пълно зареждане на телефона, и всеки си остава със своя източник на ток. Без неудобното надвесване. Без преговори кой пръв да я ползва.

Но дори и без споделяне — хубаво е да имаш две отделни батерии, дето могат да отидат на различни места. Едната да стои в чантата ти за таблета или слушалките, другата — в джоба ти за телефона. Или пък ги зареждаш отделно през седмицата и ги събираш, когато ти трябва сериозна мощ за пътуване.

Лошите страни

Да сме честни. Тази батерия няма да спечели награди за скорост. Максимум 20W на устройство — става, определено не е бавна, но и няма да постави рекорди. Ако си от хората, дето искат зареждане от 0 до 100 за 20 минути — потърси нещо по-мощно.

Разделеният дизайн означава и че половинките ще се разделят, ако изтървеш батерията. Дори от височината на кръста — падат разделени. Така че не я хвърляй особено, я?

За кого е?

Откровено — мисля, че Sharepower е продукт за конкретна ниша, и това е съвсем наред. Не всеки има нужда от разделяща се батерия. Но ако се разпозна в онази неудобна ситуация с даването на зарядно? Този продукт е направен точно за теб. Едно от онези неща, дето решават много конкретен проблем много добре, вместо да се опитват да бъдат всичко за всички.

Дизайнът е обмислен, изглежда добре (много по-интересен от стандартния черен правоъгълник), и концепцията наистина работи. Nimble не са само я обмислили — разбрали са едно истинско дразнене и са направили нещо, което наистина го решава.

Понякога най-добрата технология не е най-бързата или най-мощната. А онази, дето прави ежедневието ти малко по-малко неудобно.

Какво мислиш — би ли ползвал такова нещо, или ти се струва прекалено гиммичко? Ще се радвам да чуя мнението ти.

Уикендът около 4-ти юли е като официалния старт на къмпинг сезона. И ето че REI улесни живота ни — с отстъпки до 25% за шатри, столчета и всички онези неща, дето все отлагаме да си купим. Сега е идеалният момент да си направим ъпгрейд на лагерното оборудване — или просто да си подарим нещо хубаво.

След като прекарах известно време с Husqvarna TS 375XD, реших да се застъпя за традиционните косачки-трактори — и честно казано, те може би са подцененият герой в грижата за двора. Ето защо тези машини заслужават много повече признание, отколкото получават.

REI пуснаха разпродажбата си за Четвърти юли и ако отдавна отлагаш подмяната на къмпинг екипировката — сега е моментът. С 25% отстъпка за марките, на които наистина разчиташ, този уикенд е твой шанс за по-добри приключения на открито, без да изхарчиш цялата си заплата.

Учени откриха експериментален лек, който кара раковите клетки в панкреаса на практика да се изяждат сами. Начинът, по който действа, е напълно неочакван. Вместо да блокира пътищата за растеж на тумора — както правят повечето терапии — този препарат ги ускорява рязко. Клетките не издържат натоварването и се самоунищожават.